Безброй животи- прави като линията от комплекта с пергели. Животи в малки, мрачни, сиви панелени кутийки. Безброй съществувания. Те са някъде. Между времето и пространството. В нищото. Те се повтарят. Еднакви са. Аз не искам повторения. Искам да живея. безумието кара мозъка да мисли. раджат се идеи. В поезияя, проза, няма значение.
Днес докато вървях - мислите и идете бяха повече. Най-вече мислите. Но си казах: "нямам хартия в себе си...", "нямам химикал..." и т.н. Оправдах се....Опитах се да ги запомня. Но мислите се изгубиха във въртележката на времето, сред столичния шум, прахоляка по шосетата, сред гласовете на уморените петъчни работяги. Изгубиха се. Безвъзвратно. Сега пак текат мисли. Но те са други. Абсолютно други. те са различни. Никога няма да бъдат същите. Онези са загубени. За мен, за света. Изобщо. Защо? Защото всичко е СЕГА. Не после. не утре, не когато е удобно, не когато имам химикал, не когато имам хартия, а СЕГА- когато ги има мислите. Защото после, когато има всичко останало- няма ги мислите! Вече ги няма. Ето ме сега тук- в леглото, с химикал в ръка, с тетрадка върху коленете. Тетрадката даже е с редове и то белди, защото върху другите гадно се пише. Всичко е тук. Само мислите са вече други. А какво ако онези мисли са били най-важните? Ако съм имала нещо важно да казвам на света? А го пропуснах... Все отлагаме за после, за утре...А това ЮпослеЮ или "утре" често не идва... Аз винаги казвам, че ние сме тук и сега. В този момент. Сега, в този час и в тазин минута. После всичко е друго. Всичко е различно. Хубаво е ако сме свободни да бъдем СЕГА. Свободата е странно понятие. Тя влече. Като дрога. Но хората се страхуват. Тя има много изисквания. Тя иска сила. Иска вяра. Не е лесно да ви свободен. Но пък е толкова сладко...
Няма коментари:
Публикуване на коментар